0

Количка

0 items - 0,00 лв.

Количката е празна.

Хомеопатия

Какво представлява хомеопатиятаCategory-Image-Homeopathie

Идеите на хомеопатията идват от древността, но като стройна система тя е изградена през 1796 г. от Самуел Ханеман – немски лекар, фармацевт, химик, човек с мощен интелект и ерудиция, живял и работил преди 200 години. Според него, една болест може да бъде излекувана чрез назначаването на субстанция, която у здрав човек предизви ...

Виж целия текст

Какво представлява хомеопатиятаCategory-Image-Homeopathie

Идеите на хомеопатията идват от древността, но като стройна система тя е изградена през 1796 г. от Самуел Ханеман – немски лекар, фармацевт, химик, човек с мощен интелект и ерудиция, живял и работил преди 200 години. Според него, една болест може да бъде излекувана чрез назначаването на субстанция, която у здрав човек предизвиква симптоми, подобни на тези на болестта или подобно се лекува с подобно. Названието на тази медицина – „Хомеопатия” – е съставено от две гръцки думи, които обясняват начина й на действие и отразяват основния й закон: homeos, което означава „подобен” и pathos, което означава „страдание”.

Хомеопатията е холистичен метод – тя разглежда човека като триединство, включващо проявите на живота на физическо, емоционално и психическо ниво, чийто сбор създава уникалния човек с неговите заболявания. От всички лечебни системи единствено хомеопатията подхожда индивидуално към отстраняването на здравословните проблеми. Тя не лекува отделно физическите, емоционалните и психическите оплаквания, както прави това алопатичната медицина, а ги разглежда като свързани аспекти на едно цялостно страдание.

Хомеопатичната медицина е вибрационна система, която приема, че човешкото тяло притежава своя собствена резонантна честота. Честотата на енергията, при която тялото вибрира или резонира е отражение на неговото настоящо състояние на здраве или болест. Когато човек е болен, резонантната му честота може да се повиши или понижи, в зависимост от естеството на болестта. Хомеопатът се стреми да свърже вибрационна честота на едно от хомеопатичните лекарства с вибрационната честота на организма. Всъщност, хомеопатичните лекарства действат преди всичко чрез енергийно излекуване на болестта на нивото на духовното тяло, а едва след това се пристъпва към възстановяване на равновесието на физическото тяло.

За хомеопатията съществува и биоинформационна теория, която разглежда тялото не само като биологично-енергийна мрежа, а и като сложна информационно-обработваща система, нещо като биокомпютър, който използва кодирана информация за регулирането на многобройните си подсистемни компоненти. В случая с потенцираните хомеопатични лекарства вероятно се пренася някакво фино енергийно биоинформационно съобщение, което е в състояние да стимулира определени аспекти на физическите и духовни енергийни самооздравителни системи на организма. Системата на хомеопатията приема, че всички психологически, физиологични и клетъчни процеси са взаимосвързани и се засягат при болест.

Как действа хомеопатията

За разлика от алопатичната медицина, която цели да отстрани симптомите, от които се оплаква човек, класическата хомеопатия има за цел да подсили и балансира неговата “жизнена сила”. В хомеопатичната философия “Жизнената сила” се разглежда като нещо базисно, изначално и неделимо, което означава, че тя реагира като единно цяло на всякакви дразнители. Ако дразнителят е достатъчно силен, той може да предизвика трайно разстройство на “жизнената сила”, което наричаме болест.  ”Жизнената сила” е основен и първостепенен фактор за нашето същество, затова когато тя не е здрава, ние усещаме различни симптоми на всички нива. Хомеопатичните лекарства влияят пряко върху “жизнената сила”. Тя възприема хомеопатичното лекарство като болестотворен дразнител, който е достатъчно силен, за да я подтикне към действие, насочено към неговото отблъскване. Ако болестното състояние, предизвикано от лекарството е подобно на болестта, която се опитваме да лекуваме, “жизнената сила” ги възприема като еднотипни проблеми и отблъсквайки лекарственото дразнение, тя също така отблъсква и се справя и с болестта. Назначаването дори на една-единствена минимална доза от лекарството задвижва у пациента реакция, която води, често пъти след първоначално влошаване на болестта, до излекуване. Така оздравяването не се дължи на директен потискащ ефект от страна на назначената субстанция, а на действието на “жизнената сила”. А когато “жизнената сила” е здрава, тя може сама да се справи с болестта, от която страда човек и да ни предпазва в последствие от всякакви бъдещи заболявания.

Хомеопатични лекарства и принципи за тяхното прилагане

Хомеопатичните лекарства се предписват на базата на Закон за Подобието. Той гласи, че субстанция, която може да предизвиква определена съвкупност от симптоми у здрав човек, може в разреден и потенциран вид да лекува тази съвкупност от симптоми у болен, чиято болест се проявява чрез тях. С други думи, картината на болестта и картината на лекарството са като огледални изображения.

Начинът на приготвяне на субстанциите, използвани в хомеопатията, е абсолютно уникален. Хомеопатичните лекарства се приготвят от различни източници – растения, минерали, химически вещества или елементите от Менделеевата таблица, животински секрети, млека, змийски отрови, алопатични лекарства, от различни лъчи, от слънчева или лунна енергия, от скъпоценни камъни, от дъждовния червей, от цветове, от захар, шоколад, огън и т. н.. Първоначалният разтвор, който съдържа активните съставки от тези източници в максимална концентрация, се нарича майчина (матерна) тинктура (MY) и тя претърпява серия от последователни разреждания. В практиката изходната субстанция се екстрахира чрез разтварянето й в алкохолен разтвор с различна концентрация или ако е неразтворима, отначало се стрива на прах и се тритурира с лактоза, след което се разтваря във водно-алкохолен разтвор. В процеса на приготвяне на хомеопатичните лекарства правилото е след всяко разреждане, полученият разтвор да бъде подложен на енергично раздрусване в посока нагоре-надолу (сукусиране) или динамизация, чиято цел е да се осигури по-голям терапевтичен ефект на разрежданията. Класическата стандартна практика изисква 100 раздрусвания в посока нагоре-надолу, но вече има развити и други техники на сукусиране, включително и автоматични такива. Хомеопатичните лекарства са енергийни лекарства. Благодарение на разреждането на субстанциите страничните ефекти в тях изчезват. Добре известно е, че често се използват много високи разреждания, в които теоретически не е останала и една молекула от изходната субстанция. След 12 –тото разреждане химиците казват, че материално вещество вече няма и това е само спирт и вода. Всъщност това вещество е преминало от материално в квантово енергийно състояние. И това днес квантовата физика го обяснява много добре. Според квантово-механистичния модел за строежа на атома, електронът се отнася и разглежда и като частица и като вълна т. е. той може да бъде видим и невидим.

Също така трябва да се има предвид, че хомеопатичните лекарства са динамични. За да лекуват те трябва в най-голяма степен да са подобни на разстройството на “жизнената сила” на човека. Човекът постоянно се промена и за да се поддържа принципа на подобието, хомеопатичното лекарство трябва също да се променя.

Тези лекарства трябва да бъдат прилагани в съгласие с приницпите на лечение на хомеопатията, а те са: 1. Подобното лекува подобно – това означава, че за да се излекува човек трябва да приема такова хомеопатично лекарство, което ако бъде приемано от здрав човек, ще предизвика симптомите, от които страда болният; 2. Едно единствено лекарство – независимо от колко болести и симптоми страда човека. Ако това единствено лекарство бъде правилно избрано, така че да бъде подобно на “жизнената сила” на човека, ще доведе до нейното балансиране и възможността й да изпълнява своята задача. В резултат на което ще доведе човекът до състояние на здраве на всички нива – физическо, емоционално и умствено; 3. Минимална доза – целта на хомеопатията е не да лекува човека, а да помогне на човека сам да възвърне и поддържа здравето си. За това лекарството трябва да бъде предписано в най-малката доза, която ще помогне на “жизнената сила” на човека да възвърне своя баланс. За това е много важно да се прецени коя е минималната доза, която ще помогне без да навреди; 4. Метод на излекуването – ходът на развитие на болестите и ходът на тяхното лечение е известен като Закон на Херинг, който гласи: „Здравето се възстановява – отгоре надолу; – отвътре навън; – от по-важните органи и системи към по-маловажните; – в ред обратен на появата на симптомите.

За да могат всички тези принципи да се изпълнят, класическият хомеопат прилага индивидуален подход за всеки пациент. Първата среща се нарича хомеопатично интервю, при което класическият хомеопат се запознава с физическите особености, симптоми и заболявания на пациента, с неговия емоционален свят, с мислите, убежденията му и начина, по който вижда света.

Все повече хора се доверяват на хомеопатията, защото тя е ефикасна при доста широк спектър от заболявания и освен това е напълно безвредна както за възрастните хора, така и за бременни, кърмещи и деца. Хомеопатичните лекарства са напълно съвместими с вскички други лекарства и методи на лечение. За разлика от класическите лекарства, които потискат симптомите, хомеопатията задейства собствените защитни механизми на организма и решава възникналия здравословен проблем по възможно най-естествения и ефективен начин.